Има ли сблъсък между ЗМИП и адвокатската тайна и кой го спечели?

Последните няколко дни настроенията в адвокатското съсловие са нагнетени заради новоприетите правила на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Интересен момент е, че законът е приет преди почти година, а психозата експлодира на 14 февруари, точно ден преди т. нар. краен срок…

В хода на тази емоционална експлозия много хора обявиха, че адвокатите щели да станат доносници на ДАНС, при това безплатни, започна да се готви и протест. И точно тук установих, че и много адвокати не сме имунизирани от заразата на агресивната PR агресия.

Какво означава „пране на пари“, ще обясня по-долу.* Да видим обаче дали законът наистина задължава адвокатите да станем „доносници на ДАНС“, дали се засягат устоите на правовата държава и дали се „заличава“ адвокатската тайна.

1. „Доносниченетои адвокатската тайна
Ако защитавам клиент, който има обвинение за пране на пари, няма сила на света, която да ме накара да наруша адвокатската си тайна и да го издам. Същото важи и за човек, с когото като адвокат имам професионални отношения и в хода на ангажимента си разбера, че пере пари. Личната ми дискретност за тази негова дейност, към която нямам причастност, но ми е известна в качеството ми на адвокат, е абсолютно гарантирана от адвокатската тайна. Който твърди обратното или е манипулатор, или …

Другите професии може и да нямат задължения да пазят тайна, но за нас, които сме вписани в адвокатска колегия има чл. 45 (1) от Закона за адвокатурата. 

Тук се спирам на възражението на някои притеснени колеги, които сочат сочат чл. 4, т. 15 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Там са посочени лицата, които „по занятие извършват правни консултации“. Действително, адвокатите извършват правни консултации, но далеч не са само те. Несъвършеният Закон за адвокатурата я докара до там, че на практика всеки човек може да дава акъл по правни въпроси – не само тези, които не са адвокати, ами и тези, които не са завършили право.

И ето точно тук идва приложението на сакралната точка 15 – тя се отнася до тези, които не са длъжни да пазят тайна – всичките съветници по правни въпроси, които не са адвокати. Защо ли? Ами защото за адвокатите има специален закон, в който адвокатската тайна е поставена на пиедестал. Само дето този закон не осигурява тази защита за хората, дето не са адвокати.

2. Съучастие
Ако обаче един клиент дойде при мен, каже ми, че има такива пари (за „пране“) и иска да му помогна да ги „изпере“, щото знам как и ако получа пари затова, че съм му направил схемата и съм му помогнал да я реализира. Е, точно тук се оказвам съучастник в престъпление. И това, че съм адвокат, не означава, че имам имунитет.

Ако обаче такъв клиент дойде, поиска да му помогна да си изпере парите, ама аз го отпратя, тогава съм длъжен ДА НЕ КАЗВАМ, защото тази информация ми е поверена в качеството ми на адвокат и попада под защитата на чл. 45 (1) ЗАДв, който се явява специален по отношение на ЗМИП именно защото съм адвокат.

За да завърша, ще дам пример от практиката си. Нерядко ми се случва, когато общувам с някаква чуждестранна кантора по повод на някакъв договор, да ми пускат едни дълги (с огромно количество препратки към съответното законодателство на съответната държава) и скучни поменици по повод прането на пари, дето трябва да се декларира, че моите клиенти не правят това или онова.

*„Пране на пари“… какво означава това словосъчетание, което успя да взриви спокойствието на някои адвокати до такава степен, че да започнат да се готвят за протест?
От незаконна дейност (търговия с наркотици, проституция, контрабанда – все дейности, от които страда цялото общество) се трупат огромни количества пари. Тези пари обаче не можеш да си ги харчиш просто ей така, защото ще дойдат данъчните, КПКОНПИ и т.н. и ще те питат откъде ги имаш. И за да избегнеш този проблем, ти започваш да ги въртиш, докато се стигне до там тези пари, които за да спечелиш, си разплакал немалко хора, се „изсветлят“.

Успокоението е, че свещеността на адвокатската тайна е недокосната. Притеснението е, че имаше и хора, които почти една година след приемането на закона, внезапно се сетиха за него. И вместо да го прочетат и да анализират какво е приложението му в съпоставка със Закона за адвокатурата, те предпочетоха да се подготвят за протести, които се оказаха ненужни.

Трябва да отбележа, че Висшият адвокатски съвет, по отношение на който съм направил немалко критика, реагира адекватно. След като истерията беше на път да взриви нашето съсловно общество, беше направена среща с ДАНС, на която беше изяснено, че притеснителните норми не се прилагат за нас и това беше обяснено публично.

А като се абстрахирам от адвокатурата, не мога да не призная, че вчерашните огромни опашки пред гишетата в пощите ме накараха да се усмихна при мисълта за тоновете хартия, които ще се изсипят в ДАНС – хартия, която трябва да се опише, да се подреди и да се държи някъде на склад.