Помните ли „гласувнето с чужди карти“. Депутатите, които толкова ругаем (често с право) май се отучиха. Какво обаче става с адвокатите…

Адвокатурата е символ на достойнство и свобода във всяка държава, а адвокатът е рицарят в тази битката за право, справедливост и достойнство. И, както се казва в една шега, „адвокатът е единственият човек освен майка ти, който ще ти помогне, без изобщо да ти вярва„, към която бих добавил „дори когато целият свят е срещу теб„.
Важността на адвоката в и за съществуването и функционирането на нормалната и демократична държава е причина професията да намери специално място в Констититуацията – чл. 134, ал. 1 „ Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси“
Достойнството на отделния адвокат обаче рядко намира проекция в ръководството на съсловната организация – на национално равнище, а и по места.
Конституцията позволява на адвокатите сами да избират тези, които да се грижат за техните интереси. И които да помагат на адвокатурата и на цялото общество в битката за законност и честно състезание в съда, което липсва на всички и за което се борим. Какво обаче става …
За разлика от други съсловни професии, Законът за адвокатурата е поставил своеобразни възрастови ограничения за влизане в органите на „гилдията“ (човек трябва да има определен стаж). Това автоматично оставя „младите“ – адвокатите, които скоро са започнали да работят, и които  имат енергия и желание както за работа, така и за развитие на професията и на обществото, „извън играта“. А когато „навършат години“, тези от тях, които са искали и можели да помогнат за промяната, вече са се „абстрахирали“ от битката за общото благо.
Как функцонира съсловието в тази обезкуражаваща среда? Ами функционира „пълно … мощно“ и списъчно.
Адвокатите в България сме около 14 000. Всеки от нас има право както да избира, така и да бъде избран в органите. Поради описаните по-горе причини обаче, много от нас не се вълнуват от съсловните емоции и просто не ходят на общи събрания. Почти всеки от тези 14 000 обаче има свой приятел, който иска да направи нещо съсловно (за себе си). И точно тук идва тресавището. Огромна част от тези, които са постоятнно „на терен“, не искат да си „губят времето“, не ходят на общи събрания и не ги интересува какво се случва там, дават по едно пасивно рамо на своите приятелчета.
Законът за адвокатурата позволява да се гласува с пълномoщно. Тези, на които не им се занимава със съсловни емоции, разписват едно пълномощно и го дават на дружките си. И тъй като един пълномощник не може да има повече от едно пълномощно, събирачите на тази ценна хартия пристъпват към една ювелирна гавра със закона. В навечерието на изборите, обикалят своите пасивни колеги, събират пълномощни, които обаче са нередовни, защото не е посочено кой е упълномощен – има оставено празно място. Тази нередовност се „изправя“, когато в деня на изборите тези от гласуващите, които си нямат собствено пълномощно, биват снабдявани с такова. И тъй като предварително не се знае кой ще е на разположение, имената на пълномощнците се дописват на ръка в деня на изборите. Да, точно така, упълномощителят често не знае кого е „упълномощил“. От много години изборите реално не са двубой на идеи и концепции, а съревнование кой повече „пълномощни“ ще събере. А за да е пълно нещастието, гласуващите често нямат собствен избор и затова разчитат на списъци с достойни, които също са им предоставени от тези, които им набавят и „пълномощните“. Както можете да си представите, далеч не всички „властелини на пълномощни“ имат идеални цели, ангажирайки се с този срамен процес.
Всичко това дава като резултат факта, че много често адвокатското съсловие изглежда по-скоро като политически глашатай, отколкото като  съсловна организация на бранещите закона. В ръководните органи е пълно с хора, които с удоволствие предостаят „титлата“ си, за да подпомогнат тази или онази недостойна кауза. И на повечето хич не им пука, че  са избрани, за да се грижат за съсловието. С някакво абсурдно самодоволство се изказват от името на адвокатиТЕ, без да им пука, че много адвокати не са съгласни.

Държавата ни ще тръгне с уверени крачки напред, когато нейните адвокати погледат отговорно на това, което им възлага законът като ангажимент към правовата държава, а и към „гилдията“.
В навечерието на изборите в адвокатурата, се опасявам, че сме на етап въртене на празни обороти …