На вниманието на Председателя на Адвокатския Съвет

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
В обществото на юристите улеснения достъп на адвокатите в съдебните сгради е често обсъждан и доста наболял проблем. Един от аргументите, които често чуваме в опозиция на нашето желание за улеснен достъп е, че в сградата на съда има арестувани лица и от съображения за сигурност?!? се налага да се прави по-сериозен контрол, включително на адвокати.
Същевременно сме изправени пред друг феномен. Органи на МВР, които не са част от съдебната охрана, разпитвани по дела в качеството им на свидетели (вкл., но не само актосъставители) свободно и открито влизат с оръжие не само в съдебната сграда, но и в съдебна зала.
Чл. 265 т.2 от НПК категорично забранява присъствието на въоръжени лица, които не са част от съдебната охрана.
Очевидно е, че допускането на въоръжени лица (па макар и полицаи) в съда става по чисто психологически признак на автоматизма. Същевременно този автоматизъм от една страна е в нарушение на закона. А от друга дава послание на адвокатското съсловие, че то е генератор на несигурност и затова неговите членове трябва да се редят на опашка и да бъдат пребърквани дали не не са забравили джобно ножче в себе си…
Уважаеми господин председател, отношението към адвокатите в съдебната сграда рязко контрастира на фона на същото към полицията. Ето защо Ви моля да инициирате дискусия с надлежните органи, която да изясни на какво се дължи противозаконния реверанс към органите на МВР за сметка на несъответното на закона отношение към адвокатите.

Иска ми се да вярвам, че с устойчиво и постоянно напомняне на законовите норми, адвокатурата ще се пребори за гарантираното от ЗА уважение, което в момента се намира само на страниците на закона.