Въпреки категоричността на закона, в заведенията започва все повече да се пуши. И това дава повод на някои PR агенции и/или медии да разпалват омраза между хората с опорните точки на своите стратегии. Последната „мъдрост“, която прочетох по темата обаче въпреки абсурдността си, роди у мен една свежа идея как гражданското общество може да научи ресторантьорите да спазват закона.
Представяме си, че съм отишъл в компания в ресторант „О’азис“ (например), където, в нарушение на закона, собственикът е позволил да се раздадат пепелници по масите и отвсякъде бълва тютюнев дим. Понеже аз не искам да вдишвам газообразните екскременти на хората, докато се храня, правя забележка на персонала, но от нея не последва резултат, защото сервитьорите се страхуват повече от шефа си, отколкото от закона. Това ме ядосва и ми разваля вечерта.

И понеже аз смятам, че законът е създаден да ме брани, на следващия ден завеждам дело срещу ресторанта. В него заявявам, че тъй като в това заведение законът не е на почит, са ми причинили неимуществени вреди, за които аз претендирам да ми бъде заплатено обезщетение в размер на един лев (например).
Само че, за да започна делото, аз трябва да платя 50 лева на съда и 100 лева на адвокат. Така в крайна сметка собственикът на ресторанта ще трябва да се бръкне поне 151 лева (защото, който загуби делото, плаща разноските) затова, че си е позволил да си мисли, че приходите са му по-важни от спазването на закона.

Ако и други хора последват примера ми и започнат масово да се водят дела срещу собствениците на заведения, загубите за тях ще бъдат по-сериозен мотив да не допускат пушене от вялите и повърхностни проверки на контролните органи, които често завършват с подкуп, вместо с глоба.