В последните няколко седмици в медиите се вихри истинска истерия срещу проекта за изменение в Закона за адвокатурата. Воплите са толкова мащабни, че трудно може да се повярва, че са безплатни. В битката срещу промените рамо до рамо са счетоводители, нотариуси, юрисконсулти, юристи на свободна практика (каквото и да значи това).

ЗАЩО?

Ами, според мен, не е заради причините, които посочват.
Сладникавите помпозности за либерализация на пазара на услугите са прах в очите за наивници.
Същото важи и за стенанията за опасностите, които могат да се получат, ако случайно адвокатите започнат да заверяват пълномощни (знаете ли, че и селските кметове заверяват?!? Ама срещу тях никой не говори …).
Истината е другаде – в парите (както казваше една моя преподавателка).

Много членове на гореизброените съсловия с удоволствие се упражняват на правното поприще и с още по-голямо удоволствие вземат хонорари за правни услуги. Като обикновено подбиват „адвокатските“ цени. И от тази пошла „конкуренция“ страдат (колкото и да не ви се вярва) най-много клиентите им.
Защо ли?
Защото когато един адвокат започне да пише договор, той винаги се опитва да го „натъкми“ през съдебната практика. И всяко изречение се пише така, че да може реално да се защити в съда.
А тези, които не са се явявали в съд (защото огромната част от тях нямат право по закон, а и да имаха, нямаше да смеят) си нямат идея кое – какво е; кое след кое и как се прави. Чисто и просто копи-пействат някакви бланки, които са смъкнали от компютъра на незнайно кой адвокат, сменят имената и … продават евтино.
Но … правните документи не са пирони, които можеш да спокойно да забиваш в чамови дъски. Всеки документ си е самостоятелен и уникален – той се отнася за конкретен случай. Да ползваш една и съща правна „бланка“ за всички случаи е като да си фиксираш web камерaта  за монитора с гвоздей. Грешка, която осъзнаваш, когато ти се наложи да се явиш в съда.
Откровено казано, немалко пари съм изкарал (а и другите колеги) от опитите на много хора да се правят на адвокати. Виждал съм и случаи на провалени бизнеси и направо провалени съдби, защото навремето човекът решил да си спести пари от адвокати и поръчал на някой си да му спише (т.е. копи-пейстне) документи за фирма, договор или пък нотариален акт.

Към настоящия момент е изключително трудно човек да стане адвокат. На входа на адвокатурата има много трудно за преодоляване препятствие. Става въпрос за изпитът, който трябва да положи всеки мераклия да се сдобие с адвокатска карта. Въпросният изпит е значително по-труден от този за магистрати и процентът на успелите с него не е много по-висок от 20%. Огромната част от противниците на промените (най-вече т.нар. юристи на свободна практика) са хора, които не веднъж (а знам и за такива по 5 пъти) са се проваляли на изпита за адвокати. И тъй като явно се е оказало, че не са за тази работа, са избрали лесния път – на бракониерството. Повечето от тях по цял ден пускат обяви  по сайтовете (нещо, което е абсолютно забранено в Закона за адвокатурата и адвокатите избягват да го правят) и събират пари на хората, предлагайки им услуга със съмнително качество.
Направете си сметка колко по-“добър“ юрист от адвокатите е този, който не може да вземе изпита?!? Оплюваните промени целят да вкарат малко порядък в целия хаос, който цари на пазара на правни услуги. Стремежът е всеки да се занимава с това, за което е учил и което може, а не както досега – безогледно бракониерство, при което всеки „спец“ се покрива в миша дупка, когато клиентът му го разбере какво точно е сътворил. Ако се вкара ред в мътилката, много хора ще трябва да се откажат от лесните пари, които изкарват на гърба на „лошите“ адвокати. И именно затова вият мащабно и целенасочено.

ПП Наскоро аз лично поканих една от най-гласовитите дами, защитнички на „свободата“, да направим заедно един публичен диспут. Предложих дори да ѝ покрия разходите, които евентуално би направила с оглед участие в такъв един диспут. Но … страхът, че опорните точки няма да успеят срещу реални аргументи се оказа твърде голям…