До г-н Константин Пенчев – Омбудсман на Република България
МОЛБА
от адвокат Станислав Васков Станев от Пловдивска адвокатска колегия, адрес на кантората: град Пловдив, бул.“цар Борис III Обединител“ 54, лява секция, ет. 4, ап. 25
Относно чл. 142 (2) ГПК
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕНЧЕВ,
Настоящото изложение касае приложението на нормата на чл. 142 (2) ГПК.
Същата постановява, че „съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани“.
(подчертаването и удебелението мои – с цел да се акцентира на формулировката)
Считам, че при приложението на същата, се получава масово нарушаване на правото на защита на страните. По-конкретно:
1. В една значителна част от случаите, съдиите отлагат делото само ако и страната, и нейният пълномощник (едновременно) не са в състояние да се явят. Т.е. съдът не отлага делото ако само пълномощникът е възпрепятстван, а за страната няма пречка. Мотивът за това е, че страната може да се защитава и сама!?!
2. Сериозна е и практиката, в която съдиите не считат, че служебната ангажираност на процесуалния представител по друго дело е основание за приложение на нормата на чл. 142 (2) ГПК. В тези случаи мотивите на съда са, че препятствието не е непреодолимо, защото защитата би могла да се организира по друг начин. Никъде обаче не се опитва да се предположи какъв би могъл да бъде този начин и какво би коствало неговото осъществяване.
Считам, че горните два примера се намират в хипотезата на директно противоречие с духа, а и с буквата на закона. Мотивите ми за това са, както следва:
По първата хипотеза. Ноторно е, че адвокатът бива ангажиран за участие в съдебно производство именно заради правните си познания. Ако една страна е в състояние да се представлява сама, то тя няма да ангажира услугите на адвокат (и да прави разходи).
Фактът, че се е наложило участието на такъв, означава, че страната иска да получи адекватна и професионална правна защита в съда (вкл., но не само адекватно процесуално поведение) – т.е. не да експериментира със собственото си участие, а да разчита на услугите на професионалист. И ако последният има пред себе си непреодолима пречка за участие в съдебно заседание, страната ще бъде поставена в хипотеза или да се защитава сама, или заседанието да мине без нейно участие. И в двата сме изправени пред хипотезата на нарушаване на правото на защита.
По втората хипотеза (която е свързана с първата). От чисто физическа гледна точка е невъзможно един човек едновременно да пребивава в две отделни съдебни зали. Същевременно честа е хипотезата, в която адвокат получава призовка да се яви на заседание в дата и час, когато вече има насрочено заседание в друг състав, съд, а дори и град. В този случай адвокатът трябва да избира кой от своите клиенти чиито заседания съвпадат да уважи и кой клиент да остави без да е положил за него цялата дължима се грижа (включваща лично явяване на заседание). Като в някои случаи дело, гледано в районен съд, е с по-висока правна и фактическа сложност от дело, гледано в апелативен. В този случай при сега действащата практика адвокатът трябва да избира кое дело да „жертва“ заради другото и да разчита конкретният съдебен състав да прояви разбиране и да отложи делото. Като за последното няма никаква гаранция, че ще се случи. Т.е. ако който един адвокат има заседания на няколко места, той трябва да играе една своеобразна „руска рулетка“, решавайки на кое дело да отиде и на кое да пусне молба за отлагане. И при положение, че в много от случаите съдиите не отлагат делото, се получава така, че иска, или не адвокатът се намира в нарушение на етичните норми на професията. При това не по своя вина, а по „принуда“ от съда.
Анализирайки горното, следва да се имат предвид няколко момента:
1. Отказвайки да отложат делото, съдебните състави се мотивират, че страната или адвокатът можел/а да овласти друг адвокат да се яви на заседанието. Но тази хипотетична вероятност често пъти не съответства на реалността, защото:
2. Нерядко клиентът ангажира конкретен адвокат intuitu personae и държи именно той/тя (лично) да се явява на делата.
3. Нерядко един адвокат е специалист в определена област на правото, в която се намира съдебният казус (примерно международен транспорт, международно двойно данъчно облагане) и е възможно да има непреодолими затруднения да ангажира друг свой колега, който да има нужните познания и умения в този клон на правото.
4. Не на последно място е и икономическият момент. За да може един адвокат да се яви на съдебно заседание, без да „отбива номера“, той трябва да се подготви, като вникне в казуса от фактическа и правна гледна точка. А това задълбочаване има своята парична равностойност. И ако се окаже, че се налага действително да се ангажира такъв специалист, то на него също трябва да му бъде заплатено. Но … това заплащане няма как да бъде претендирано като разноски предвид ограничението на чл. 78 (1) ГПК (присъждане на възнаграждение за един адвокат) и масовизиралата се практика съдът да намалява възнаграждението на адвокатите по реда на чл. 78 (5), без да вложи детайлен анализ какво точно налага това намаляване.
Гореизложеното идва да покаже, че в рамките на настоящото си приложение нормата на чл,. 142 (2) ГПК генерира незаконосъобразност тъй като е причина за често нарушаване на правото на защита на страната чийто представител не е в състояние да се яви на съдебно заседание поради дублиране на ангажиментите. T.е. за съжаление се получава така, че прилагайки нормата на чл. 142 (2) ГПК, съдът нерядко поставя казуси извън защитата, гарантирана от чл. 56 от Конституцията.
Ето защо с настоящата Ви моля да:
1. Инициирате публичен дебат, който да доведе до промяна на режима на приложение на обсъжданата норма.
ИЛИ
2. Да поискате от Конституционния съд да отмени нормата като противоконституционна поради изложените по-горе съображения.
Ясно съзнавам, че тази формулировка е била предвидена с оглед избягване на безпричинно отлагане на делата. Считам обаче, че при по-сериозна интензивност от страна на съда по линия на дисциплинарните норми на Закона за адвокатурата, неоснователното бавене и шиканиране може да бъде елиминирано.
С уважение,
адв. Станислав Станев