Адвокатите се грижат за интересите на своите клиенти по пълномощие. Т.е. за да защитят интересите на своите клиенти, адвокатите трябва да бъдат упълномощени. Пред съда е достатъчно обикновено пълномощно – на лист А4 или на „адвокатски кочан“. При администрацията обаче има специфики.
Чл. 18 (2) от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) казва:
(2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.
Т.е. пълномощникът задължително трябва да има нотариално заверено пълномощно, за да може да бъде ефективен във възложената му работа. На пръв поглед всичко изглежда ясно, но … има една подробност.
В Закона за адвокатурата има малко по-различен подход. В чл. 25 се казва:
(1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
Иначе казано Законът за адвокатурата не изисква пълномощните да бъдат нотариално заверени – достатъчна е обикновената, писмена форма (т.е. да бъдат просто подписани). Нещо повече, когато се налага адвокатът спешно да защити интересите на своя клиент, той може да действа и на база на устно упълномощаване. Иначе казано адвокатът може по спешност да действа от името на своя клиент и без писмено пълномощно (само на базата на устна инструкция). Но е длъжен при първа възможност да предостави на административния орган писмено потвърждение.
На пръв поглед има противоречие с АПК, който изисква нотариална заверка. Но само на пръв. Законът за Нормативните актове, който пояснява как точно се прилагат законите в (2) на своя чл. 11 казва, че
Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.
Както се казва в римското право lex specialis derogat legi generali, или както пише в учебниците, специалният закон отменя общия. Какво значи това? Означава, че в определени случаи от гледна точка на сигурността на гражданския оборот се налага да се приемат изключения от общото правило. И когато тези специални изключения са в несъответствия с общия принцип, прилагат се именно те (изключенията). Т.е., ако се върнем малко по-горе в колизията, която се получава между АПК и Закона за адвокатурата по отношение на изискванията за пълномощното, се прилага последният. Това е така, защо адвокатът (Законът за адвокатурата) се явява специален по отношение на всички останали видове пълномощници (за които се говори в АПК).
Аз лично за себе си нямам съмнение в правотата на горенаписаното. Само че от писаното слово до реалността се оказва, че има Балкан разлика. Масовият чиновник не просто не познава закона, ами изпада в див ужас, когато му се наложи да разсъждава по темата за пълномощното. А, както сполучливо беше се пошегувал един колега „администрацията се управлява по вътрешни правила, които нямат много допирни точки със закона“.
Изходът от ситуация стои в ръцете на съсловната организация на адвокатите – Адвокатска колегия. Мисля, че в практичен порядък Висшият адвокатски съвет може да напише писмо до всички компоненти на администрацията в България, като им поясни, че адвокатите не е нужно да носят нотариално заверено пълномощно. А ако се окаже, че работата е спешна, могат да бъдат и съвсем без пълномощно (макар и за кратко – докато се получи потвърждението, за което говори в чл. 25 (3) от Закона за адвокатурата. От личен опит съм забелязал, че когато администрацията получи „хабер“ от високо място, се прекланя пред „мокрия печат“, който краси подписа.
Във Висшия адвокатски съвет има множество прекрасни юристи, но в духа на размишленията мога да предложа примерен текст на писмо:

До 
Директора на _______________
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,
Висшият адвокатски съвет иска да уведоми ръководената от Вас администрация, че в случаи когато адвокат представлява своя доверител, приложение следва да намери нормата на чл. 25 от Закона за адвокатурата, която в конкретния случай ( когато пълномощникът е адвокат) има превес над чл. 18 (2) АПК. В допълнение, ако казусът, за който е ангажиран адвокатът е спешен, то той има право по закон да се яви и без пълномощно. В този случай обаче той следва в кратки срокове да предостави писмено одобрение на своите действия.
Във връзка с горното моля да уведомите служителите в ръководения от Вас административния орган, че не следва да изискват нотариално заверено пълномощно от лице, което се легитимира като адвокат. А в случаите на спешност, посочена от адвоката, той има право първоначално да действа и без пълномощно. В този случай обаче следва да получите писмено потвърждение на осъществените от него действия.
В случай че при реализацията на горното, са налице случаи на злоупотреба, моля незабавно да уведомите Адвокатска колегия с оглед реализацията на дисциплинарна отговорност.

Допускам, че горните размишления може и да се видят скандализиращи за някои хора, нo dura lex sed lex (лош закон, но закон), както са казвали древните римляни. А и аз лично смятам, че законът не само че не е лош, ами напротив, той създава необходимите предпоставки за динамизиране на стопанския оборот, а оттам и за по-интензивен икономически растеж. Необходимо е просто … да приложим закона.